Кумихимо има дълга и древна история, водеща началото си от Япония. Граничеща с изкуство, тази бижутерийна техника за оплитане на шнурове и изработка на ширити съществува повече от 2000 години. Тя дава разнообразни и интересни възможности в дизайна на ръчно изработените бижута, носи оригинална визия и уникален шик.
Какво представлява техниката Кумихимо?
Плитките се изпълняват върху специален инструмент-рамка. За обемни цилиндрични плитки се използва кръгъл инструмент (Marudai), а за плоски квадратни плитки – квадратен инструмент (Takadai).
За съвременните бижутерийни цели са предвидени иновационни, по-модерни, олекотени и мобилни варианти във вид на дискове, съответно с кръгла и квадратна форма и 32 процепа по ръба. Изобретени са от Макико Тада – един от известните дизайнери, разработчици на шарки и създател на множество литература по темата. Въпреки различните вариации на оплитане, методът на работа е сходен. Дискът има отвор в центъра, през който излизат всички работни шнурове. Те се преплитат по характерен начин точно в средата.
От тук идва и самият термин – Kumi himo означава „пресечени шнурове”. В Кумихимо участват само четен брой шнурове – 4, 6, 8 и така нататък. По-големият им брой, естествено определя и по-сложната структура на изплетения ширит.
Каква история носи Кумихимо?
Кумихимо е датирана от около 550 г. преди Христовата Ера. Сериозно развитие се наблюдава през Нара период (645 – 784г.). Повлияна е от двата Дзен принципа уаби и саби, представящи идеята за преходност – нищо не е постоянно, нищо не е напълно завършено и не може да бъде съвършено. Първоначално, плитките били използвани за изработване на аксесоари към традиционното кимоно – копчета, примки, колани, за изработка на въжета за прикрепяне на самурайските оръжия и за препасване на ножове. Изборът на цветове има специална символика. Използвани са лилаво, синьо, зелено, златно и оранжево, взаимствани от китайската култура. Комбинацията от тях се е считала за достатъчно силна, за да прогони злите духове. Жените, които са носели колани в тези цветове са се чувствали защитени от лош късмет.
Със засилващото се влияние на будизма, приложението се разширява и в декорация на храмове и религиозни церемонии. Голяма част от изработваните ширити са били правени от монаси. За тях, различните начини на преплитане са били особен вид медитация и молитва. Голяма част от изработените ширити са били скривани в статуи или зидове, за да предпазват храма и монасите в него.
Съществено отклонение от тези употреби идва с появата на класа от самураи, по време на Камакура (1185-1333 г.) и Муромачи (1333-1573 сл.Хр). Самурайската броня е съставена от лакирани железни плочи, свързани заедно с плитки. Около 250-300m били необходими за изработката на един-единствен костюм. В допълнение, тези плитки са били използвани за прикрепяне на мечове, конската броня и амуниции. Плитките са били произвеждани в голямо разнообразие от дизайн и ширини, с интересни детайли и текстури. Популярен мотив е „Kikko“ (костенурка) – символ на дълъг живот
Техниката има място и в традиционните чаени церемонии. Нежни връвчици декорирали и най-вече предпазвали кутията с чай от добавяне на отрова. Веднъж развалена плитка е невъзможно да бъде изплетена отново, а това е било уверяващ белег, че злонамерена враг е отварял кутията.
Сериозен спад в производството на Кумихимо плитки се появява в периода Мейджи (1867-1912), когато културата на самураите губи своя блясък и на воините е забранено да носят броня. Популярността им, обаче, се запазва благодарение на местните занаятчии, съхранили традициите в изработката на шнурове. През 20 век индустриализацията не пропуска и тази ниша – въвеждат се специализирани машини и употребата на синтетични материи, човешката намеса в производството намалява, а това прави крайния резултат много по-евтин.
Въпреки това, все още съществуват занаятчийски ателиета предлагащи висококачествени и напълно ръчно изработени плитки.
Кумихимо, граничещо с изкуство
Кумихимо се смята за едно от най-традиционните японски изкуства, въпреки че не е толкова известно, както чаената церемония или икебаната. Специализираните традиционни училища имат дълга традиция и все още привличат студенти, които искат да изучат техниката, за която се вярва, че обогатява живота и носи наслада. Обикновено студентите са обучавани под строг режим, но остават свързани с училището за цял живот. Моделите и техниките, използвани в отделните училища, често оставали забулени в тайна. Едно от най-известните училища е Domyo и се намира в Токио.
А къде в Бъгария можем да научим Кумихимо?
Естествено в Ателие Марабу! 
Нашето студио е мястото, където можете да се потопите в древната история и да откриете тайните на техниката. Заповядайте на урок – Японски плитки с диск Кумихимо.
А ако сте нетърпеливи и искате да опитате още сега, в домашни условия, вижте нашия видеоурок, тук: Шогун.
