Наричат перлата кралица на скъпоценните камъни. Затова не е чудно, че всички короновани особи се прекланят пред нея. В немски, френски и английски език нежните камъчета, скрити в мидената черупка, са познати като перли. Гърците говорят за маргарит, индийците за маняра. Произходът им е толкова древен, че се разказват какви ли не легенди…
-
Легенди:
- Елините вярвали, че перлите са вкаменени сълзи на морските нимфи и дори капки роса, паднали от косите на Афродита.
- Славяните смятали, че се оформяли, когато мълниите разтърсвали морето и се отразявали върху мидите.
- Според китайците перлите падали от небето, докато драконите се борели в облаците по време на буря.
- За японците, перлите били сълзите на богинята на морето Ама. Тя толкова искрено страдала по дъщеря си, отвлечена от зъл дух, че морето превръщало риданията и в бисери.
- За индийците перлата била капка дъжд, попаднала и застинала в черупката на мида. За тях, първооткривателят им е самият бог Кришна. Той намерил една на морското дъно и я подарил на дъщеря си Пандая за сватбата и.
- За първи път перлите са споменати в глинена плочка от времето на шумерите, датирана около 2300 г. пр. Хр. Наречени били „очи на риби”.
- Най-старата, запазена и до днес огърлица от естествени перли принадлежи на персийска принцеса, живяла през IV в пр. Хр. и се съхранява в Лувъра.
- Според легендите, на всички тържества, които организирала в разкошния си дворец, Семирамида задължително слагала седем наниза розови перли. Историците твърдят, че Александър Македонски вземал големи количества перли от всеки град като откуп. Юлий Цезар пък платил огромна за времето си сума за изключително красива перла. Твърди се още, че римският пълководец обичал да краси коня си с наниз от перли.
- Арабите също почитали перлите и ги инкрустирали върху луксозните издания на Корана. В техните свещени книги раят се описва като място, където изобилието и разкошът са толкова големи, че перли, смарагди и хиацинти растели по дърветата. И в християнските религиозни текстове също се споменава за красотата на перлите. Върху кориците на Библията също греели перли. С тях християните украсявали кръстовете, иконите,свещниците, дори епатрахилите.
- В средните векове съществува легенда, че ангелите затваряли в миди сълзите на сирачетата и излъганите, превръщайки ги в скъпоценности. По това време перлите с големи размери и интересни форми се продават на баснословни цени.
-
Вярвания.
Съществуват различни поверия, свързани с перлите. Според тях перлите даряват хората с красота, дълголетие, щастие, особено жените, но трябва да се носят винаги в наниз.
- Перли са слагали в чашата с вино, за да се демонстрира чистота на помислите.
- Намирайки се в обсега на човешкото биополе, перлата укрепва и става по-красива. Ако биополето е изкривено от лоши мисли или отрицателна енергия, тя приема върху себе си тези отрицателни вълни и бързо умира.
- Перлите засилват чувството за женственост. Очите отразяват вътрешния блясък на перлата, която може да подмлади клетките и тъканите, органите и системите.
- От древността е известно благотворното им влияние върху хормоналния баланс, инфекциите, пристъпите на бронхиална астма.
- Основният компонент на перлите, който е свързан с лечебно-оздравителното им действие при вътрешна употреба под формата на прах, е калцият. Той има висока биологична активност, но се усвоява само под въздействие на жлъчните киселини.
Перлите усмиряват гордостта и тщестлавието, гонят честолюбивите стремежи, даряват постоянство. Те са символ на истински вярващите хора. Казват, че бисерът е противопоказен на авантюристите в любовта, понеже укрепва верността.
-
Истини.
- Перлите съществуват 250-500 години, при което само 17 от тях запазват нежния си цвят, блясък и излъчване. Перлата се формира около чуждо тяло в мидата десетилетия, като до размера на грахово зърно перлата израства за 12 години.
- Перлите са с красив млечнобял цвят и матов блясък, но се срещат и сиви, черни, кафяви, червени и други цветове. В бисерните миди има от една до три перли, но могат да достигнат и до 80-90.
- Най-високо се ценят сферичните и правилните крушовидни перли. Характерно за тях е колебанието в химичният им състав. Речните съдържат повече органично вещество и по малко арагонит, плътността им също варира в по-широки граници.
- До началото на ХХ век перлите са привилегия на короновани особи и богаташи. През 1907г японецът Кокихи Микимото променя нещата, като успява да отгледа перли по изкуствен път. Той патентова откритието си още през 1896г. Микимото започва да отглежда идеално окръглени бисерчета в промишлени количества. Основаната от него империя съществува и до днес и произвежда качествени и не особено скъпи перли. Успоредно с Микимото други двама японци – биологът Токихи Нишикава и дърводелеца Тацукей Мисе откриват тайните на култивирането на перли. Независимо един от друг те установяват, че като се вкара епителна мембрана и парче от черупка или метал вмантията на мидата, около чуждото тяло започва да се образува перлена торбичка.
- От началото на ХХ век непрекъснато се разширява производството на изкуствено получавани морски перли. Днес 90% от съвременната търговия с перли се осъществява за сметка на този тип перли. Ферми има в Япония, Австралия, Китай, Филипините, Полинезия. Цената им е от 10 до 100 пъти по ниска, а популярността им по слаба.
- Единицата мярка за измерване на скъпоценните камъни и най-вече на перлите е гран. Изкуствените перли тежат от 1.6 до 4 грана, но понякога достигат и до 16 грана.
- Най-простият начин да се отличи естествената от култивираната перла е да се разгледа под силен източник на светлина. Под определен ъгъл ще се открие предателското отражение на седефеното ядро, около което е израснала култивираната перла. Освен това изкуствената перла се характеризира с наличие на тъмни подповърхностни пъпки и добре обособена граница между обвивката и ядрото.
