Днес представяме един нов за базара ни автор – Лазарина Неделчева и креативните бижута с марка ZinaArts. Да допълним визията или като акцент, за да бъдем в крак с тенденциите или за разкош, в повечето случаи, избираме бижу. Това е необятен свят, но защо предпочитаме ръчно изработените? Защото всяко едно от тях носи топлото докосване на твореца, неговата идея и въображение, неговото внимание и енергия. За да се докоснете до таланта и усетите тази красотата, посетете „На горния рафт” 
- Представи се.
Казвам се Лазарина, но повечето ме знаят като Зина. Аз съм художник, но с времето избрах да показвам изкуството си не в галерийното пространство, а да го прехвърля върху по-практични за хората продукти, за да може по-лесно и често то да достига до тях.
Изкуството е бягството ми от реалния свят (когато имам нужда от такова) и чувствам, че е много важно за мен да го имам. Да мога да го показвам на всички останали е невероятна възможност, която получих, благодарение на подкрепата на моето семейство и приятели.
Малки неща, стари и забравени, незабележими за другите, често са начална точка за работата ми.
ZinaАrts е на пръв поглед хаотичен, изпълнен с интриги и капризи свят, но в същото време е тих и меланхоличен.
Всяко едно творение се прави с много внимание, любов и вдъхновение, за да успее то да придаде настроение и индивидуален стил.
Всеки има уникално присъствие, което трябва да позволи на останала част от света да забележи! Приканвам ви да не го криете, да бъдете себе си и да сте щастливи от това!
- Какво е най-голямото ти постижение до момента?
Когато започнах да се занимавам /да пробвам, за да видя дали ще мога да се издържам с изкуството си/ смятах, че ще бъде за съвсем кратко време и няма да се получи. Оказа се, че все още продължава, не съм спирала, което донякъде ме изненадва, но и ме радва, и до голяма степен мисля, че си е постижение. Не е лесно, на моменти изглежда невъзможно, но както казвам – това са само моменти.
Голямо постижение за мен, също, е да показвам на семейството и приятели си, че успявам да изразявам себе си, да следвам своето естетическо усещане и все още да съм тук. Разбира се това е и с тяхна помощ.
- Създавайки колекция, можеш ли да разпознаеш кой от моделите ти ще бъде най-харесван?
При мен, обикновено нещата, които аз харесвам как са се получили, не привличат толкова внимание, а тези, които често дори не мисля да включвам в колекциите, са най-търсените. Така е почти винаги.
- Правиш ли компромиси в работата си и с какво?
Да, налага се. Превърнала съм изкуството си в работа и това само по себе си означава, че правя компромиси с него. Те обаче са в чисто техническата сфера – трябва да направя някое изображение такова, че по-лесно да може да се прехвърли върху друг носител. Понякога наистина искам и силно чувствам, че трябва да седна да рисувам, но стискам зъби и обръщам внмание на нещата, които съм захванала и трябва да свърша заради зададен краен срок.
Общо взето това са компромисите в работата, като цяло се придържам към своето и се опитвам да го запазя, въпреки , че е все по-трудно.
- Какви са твоите слабости и пречат ли те на творческия процес ?Остава ли време за тях
Прекалената емоционалност понякога пречи на правилната преценка и често ме води до повече критичност, отколкото е допустимо, но пък от друга страна, точно тя ме провокира да творя, да създавам. От тези емоции се раждат идеите, те водят линиите и основите в работата ми.
Друг момент е, че често се отнасям някъде в пространстото, може би е момент за концентрация, но изпускам ценно време за работа
- Да очакваме ли от теб пролет „На горния рафт“?
Разбира се. Пролетта е толкова дълго чакана, бих могла да кажа, че винаги е с мен.
Приятели, каним ви на среща :). Заповядайте на 13 и 14 април 2024 година в Централен военен клуб, София, бул“ Цар Освободител“ 7, от 10 до 19.30 ч!
Нямаме търпение А вие?
