Тази седмица едно интересно писмо ни усмихна, очарова и зарадва! Истинска вълна от емоции премина през нас и ни накара да настръхнем от удовлетворение, възхита, надежда и благодарност. Имейлът на Андрей Тодоров ни припомни вълненията покрай миналогодишния конкурс за ръчноизработени бижута на marabu.bg.
Андрей, със своя пръстен Дъжд, е победител в категория Recycle на „Стихиите 2015“. Традиционно, след награждаването, отправяме интересно предизвикателство към финалистите – да ни споделят как са оползотворили наградата си и какви бижута са сътворили с нея.
Първа, със своя разказ, беше Здравка Стоева, а сега представяме и увлекателния творчески процес на Андрей Тодоров. Безкрайно ти благодарим за отделеното време. Възхитени сме от твоя професионален подход, експериментаторски дух и атрактивни идеи. Оценяваме желанието, с което отговори на предизвикателството ни и ти желаем успехи, удовлетворение и реализирани планове!
„Изработването на бижута за мен е…
Изработването на бижута за мен е удоволствие, развиване на двигателни и дизайнерски умения и техническо майсторство. Инженерното ми образование също страшно много ми помага в процеса. Любимите ми материали за работа са благородните метали, заради техните свойства, класа и изящество, но работя и с всякакви други материали при нужда.
За конкурса на marabu.bg разбрах…
За вашия конкурс разбрах от една приятелка, която ми прати линк. Хареса ми идеята, че той има точно определена тема, а не е просто конкурс за ръчно творчество, в който всеки може да показва всичко. Точно това ме накара да участвам в него, защото се старая бижутата ми да са целенасочени и тематични. В изключително редки случай работя на принципа “каквото стане“.
По време на състезанието се надявах единствено на оценката на журито, тъй като не ми харесва идеята да агитирам хората да гласуват за мен. Като цяло впечатленията ми от конкурса са добри, но имаше бижута, които не отговаряха на зададената тема.
Радвам се, че макар и непознат за журито автор, успях да спечеля награда.
Творческият процес…
- Докато си избирах наградата от онлайн магазина, погледът ми се спря на един часовник за низане (снимка 1). Чудех се известно време как да запазя неговата функционалност и в същия момент да го превърна в изящно бижу. Реших да го направя като подарък на майка ми, а какво по-лично от това да бъде нейното име – Светла. Идеята ми дойде, защото формата на часовника е много подходяща да се впише в буквата “С“. Исках да бъде нещо нестандартно и реших да се спра на шрифта “келтска готика“. Така се роди следният проект (снимка 2).
- И понеже, в имейла пишете, че ще ви е интересно да видите снимки от работния процес, аз ви предоставям няколко. За да се впише часовника в буквата “С“, трябваше да се отрежат неговите учички за низане (снимка 3 и 4). Следващата стъпка беше какъв точно материал да избера. Поради масивността на гривната, в която ще бъде вграден часовника, реших материалът да не е сребро. Колебанията бяха между стомана и алуминий. Но тъй като и стоманата е тежък материал се спрях на алуминия (дурал). Избрах шина с дебелина 5мм и работата започна (снимка 5). Следващата стъпка е монтирането на часовника в изрязаната буква “С“. За целта във вътрешността на буквата “С“ пробих три отвора с диаметър 0.8мм (снимка 6).
- В отворите се прави резба с метчик 1.2мм (снимка 7), където после се навиват винтчетата, държащи часовника (снимка 8). Следва разглобяване на часовника и пробиване на отвори, през които да минат винтчетата за закрепване към буквата “С“ (снимка 9), а после и изрязването на останалите букви (снимка 10).
- Тъй като буквите са плоски се налага да се огънат следвайки формата на ръката. Както във всеки творчески процес нещата не вървят съвсем гладко – при тази операция се счупиха две от буквите, което наложи повторното им изрязване и промяна в технологията на огъване (снимка 11). Следващата стъпка беше изработване на сглобката (снимка 12). Следва шлайфане (снимка 13 и 14) и полиране (снимка 15).
Реших да матирам частта със сглобката с едър мат, като оставих буквите полирани, за да се разграничават. И часовникът придоби завършен вид (снимка 16, 17, 18).
Оказа се много удобен за носене и приятен като усещане!
Тъй като алуминият не е много препоръчителен материал за бижута /но го използвах заради неговата лекота/ и за да бъде едно наистина уникално и трайно бижу, което ще устои на времето, ще му бъде направено електрохимично (галванично) покритие.
Участието ми в този кокурс и отправеното предизвикателство, след спечелването на награда, ми дадоха възможност още веднъж да покажа част от творчеството си.
Благодаря ви!“
Благодарим и ние, Андрей! Очаровани сме от твоето професионално и последователно отношение към всичко, с което се захващаш! 
Идеите ти са атрактивни и интересни, истински неизчерпаем източник на вдъхновение. До нови срещи
Уникален !!!! Браво !!!