Днес виртуалните ни срещи продължават с Геновева Георгиева от Arcobaleno. За нея оставането вкъщи не е било нещо ново и непознато. Дори, както тя казва, положението е подействало отрезвяващо, накарало ни е да оценим нещата около нас и да пренаредим приоритетите си. 
-
Как се чувстваш? Животът на творците е доста динамичен, как ти повлия оставането вкъщи?
Чувствам се добре, в унисон със самата себе си – свикнала съм да работя от вкъщи, това не ме плаши ни най-малко. Често ежедневието ни бяга на забързан кадър, сега имах възможност да съм “навреме”, без да препускам. Нямаше рязка промяна, свързана с оставането у дома, която да е нова за мен или да ме плаши. Единствено, неканена за кратко се отби паниката, но бързо я изгонихме Проблемът за мен бе страхът от неизвестното – какво ще ни отнеме този вирус, как ще се промени ежедневието ни от тук нататък, ще се справим ли с това, което ни очаква… но най-вече ми бе тъжно за децата – затворени у дома, с изнервени от ситуацията възрастни, вглъбени в новата порция черни новини… не исках дъщеря ми да се сблъсква с цялата тази плашеща ситуация, за това избрах да й обясня по своему какво се случва, кое да й кажа и кое не, използвахме времето у дома, за да творим заедно – изрисувахме прозорците на апартамента с цветни дъги, след това пренесохме творчеството и върху белите стени, с две думи – оцветихме сивата ситуация.
-
Какво ти липсва най-много?
Най-много ми липсваха срещите с приятели, често обичам да се шегувам и да споменавам, че съм “стара душа”, може да съм израснала и да живея в модерен свят, но за себе си съм осъзнала, че до голяма степен целият този модернизъм ми тежи, а не ме улеснява, предпочитам личните срещи и дори по време на изолацията не ги замених с виртуални, а просто ми липсваха. Липсваше ми възможността да се насладя на любимия ми период от годината, когато всичко се пробужда и разцъфтява, но може би именно пролетта бе най-подходящото време да ни се случи всичко това, така поне природата не спираше да ни дава надежда и да ни показва, че всичко продължава и скоро ще бъде наред. Не ми се и помисля за пандемия в края на есента например, когато и без друго (поне за мен) всичко си отива, а не идва.
-
Кои са предимствата в тази ситуация за теб? Успя ли да извлечеш положителни страни?
Моето лично усещане е, че ситуацията ни даде много ценни уроци, искрено се надявам, че е подействала отрезвяващо на много хора. Накара ни да спрем и да се замислим извън материалното, напомни ни, че не сме безмъртни, че светът не ни принадлежи, а сме му на гости за малко. В такива ситуации човек има възможност да се замисли и да преоцени и подреди приоритетите си, да благодари за това, което има и да не мисли за липсите…
Според мен пандемията бе възможност за хората, която ни напомни да бъдем човеци, да не бързаме, да не искаме… много ми хареса нещо, което бе споделил писателят Георги Господинов – да разберем, че “Аз сме” ще е по-важно от “Аз съм”. Това е! На моменти дори си мисля, че ни даде повече, отколкото ни взе…
-
За един творец от огромно значение е вдъхновението. Къде го намираш сега?
Напоследък често си мисля, че не търся вдъхновението, то ме намира или е част от мен, със сигурност се случва и да липсва, но не го търся, изчаквам го търпеливо да дойде. Срещам го с различни лица и форми, настроения дори. Със сигурност обаче, моето неспирно, открито и непрестанно вдъхновение е морето – обичам го и го мразя едновременно, отнело ми е много повече, отколкото ми е дало и дори понякога си мисля, че вдъхновението, което намирам в него е неговата разменна монета – извинение. И въпреки всичко, когато съм близо до морето изпитвам едно неописуемо вътрешно спокойствие, моя си, душевна нирвана и усещане, че съм у дома.
-
Каква е твоята лична социална кауза?
Моята лична социална кауза е проста и егоистична, осъзнавам го и нямам проблем с това. Да бъда себе си, да правя това, което обичам, да казвам това, което мисля, да живея без маски (колкото и да е трудно днес), да се обичам, защото за себе си съм разбрала, че само когато се обичаш и си истински, можеш да си щастлив, осмислен и обичащ. Животът е твърде кратък, за да го живеем в компромиси. За мен не е проблем да кажа “виж, аз не те харесвам, не одобрявам това, което правиш, нямам нужда от теб”, така хем е по-лесно, хем не губиш излишно време и енергия за неща и хора, от които нямаш нужда, а и си искрен пред себе си, животът е по-хубав без лицемерие. Заразявайте с добро, в духа на миналия съвсем скоро празник – бъдете по детски откровени и… се насладете на това, което имате!
Намислете си желание и минете под цветната дъга заедно с Arcobaleno. Ако вече сте влюбени в някое от нежните бижута, изработени от Геновева, не се колебайте да се свържете с нея
