С четвъртата част на статията си доц. Динамир Предов разкрива любопитни съвети относно експозиция.
Пр.13. В следващия пример виждаме три хистограми.
Хистограма А е на снимката от пример 11 – идеално разработени са средните тонове. Това е хистограмата, към която се стремим.
Хистограма В е на пример 17. Тук преобладават черните тонове и в левия край тя „пробива“ тавана, което означава, че имаме участъци без детайли.
Хистограма С е на пример 15. Тук преобладават светлите тонове, които също преминават горното ниво, показвайки, че има зони в светлата част с липсващи детайли.
Отделихме толкова време на Ансел Адамс, не само защото е велик фотограф, а и защото неговият труд е залегнал в основата на ХИСТОГРАМАТА. Ако се научите да разчитате правилно хистограмата, ще имате възможност да правите много добри снимки. Хистограмата, всъщност е математически израз на съотношението на светли, сиви и тъмни тонове в една снимка. В лявата част са тъмните тонове, в средата са сивите и в десния край светлите тонове. Нормалната снимка има хистограма, която има изпъкнала част в средата, тоест имаме нормално предадени сиви тонове. Ако имаме обект в тъмна тоналност, то хистограмата ще с изразени пикове в лявата част, а ако имате снимка в светла тоналност, то високите стойности ще бъдат в дясната част на хистограмата.
Пр.14. В този пример качествената репродукция на тази корица изисква корекция на експозицията.
Там, където стойностите на хистограмата „пробиват“ тавана, т.е. не се събират в графиката, то това означава, че тези зони са или преекспонирани (преосветени), когато това се случва в дясната част на хистограмата или са недостатъчно осветени (тъмни зони с липсата на всякакви детайли), когато това се случва в лявата част на хистограмата.
Пр.15. Бял обект на бял фон. Прецизното измерване на експозицията е задължително.
В голяма част от съвременните фотоапарати е предвидена възможност за корекция на експозицията в рамките на две бленди плюс и две бленди минус. Ще ви дам следния пример: понякога се налага да заснемем текст от списание или някакъв документ, напечатани на бяла хартия. Измерването на фотоапарата измерва отразената от бялата повърхност светлина около буквите и затваря блендата, в следствие на което снимката излиза тъмна или сива, което прави текста нечетлив. Ако зададем корекция с една бленда (отваряме), то ще получим качествено изображение. По подобен начин може да постъпим и когато снимаме портрет или пейзаж.
Пр.16. В тази снимка, направена в СОНИ ЦЕНТЪР в Берлин. Недоекспонирането, заради светлото небе, се е превърнало в ефект, придавайки графичен вид на изображението.
Пр.17. Съвременните технологии в конфликт с природата. И тук, правилният избор на експозиция е в основата на артистичното въздействие.
Посетете личния сайт на доц. Динамир Предов http://dinamirpredov.org/, за да се насладите на майсторството на фотографията.
