Повечето фотокамери, които ползваме са оборудвани с вариообективи, тоест с обективи с променливо фокусно разстояние. Много често те обхващат диапазона от широкоъгълни, през нормални до дългофокусни. Това ни дава възможност да прилагаме творчество в избора на диапазона, в зависимост от ефекта, който търсим.
При портрет ще изберем дългофокусната част на обектива, а при пейзаж ще изберем широкоъгълната част на обектива.
Пр.12. Двата примера са направени с телеобектив. За да уловя неподправената ситуация, трябва да остана незабелязан. Не трябва да забравяте, че в някои фотокамери има вграден стабилизатор, който редуцира трепванията на ръката при снимане. В случая използвах обектив с вграден имидж стабилизатор.
За наша радост, в 80-те години на 20 век, беше разработена автофокусната система, която в момента се използва във всички професионални и любителски фотокамери. Съществуват две системи на автофокус – пасивна и активна. При активната система камерата изпраща инфрачервени лъчи в посока на снимания обект, но няма да навлизаме в излишни подробности. Колкото и забележително улеснение да е автофокуса, той има и своите недостатъци. Това, което трябва да подчертаем са забележимите проблеми при ниски температури (повечето производители препоръчват цифровите фотоапарати да не се използват при температури под 0 градуса по Целзий). Друг проблем е невъзможността да се фокусира върху равни, еднотонни повърхности или фокусирането върху маловажни части от снимката (близки обекти, с маловажно значение, попаднали в полезрението на обектива). Например, ако снимате двойка младоженци, фокусът може да попадне между тях и рязко изобразена да бъде бабата отзад, а не младоженците. В случаите, когато обекта се движи, фотоапарата не може да фокусира достатъчно бързо и камерата не снима, докато не постигне точно фокусиране.
Пр.13. При лоши светлинни условия, освен проблемите с цвета на светлината (цветната температура) се появяват и проблеми с автоматичното фокусиране. То работи по-бавно и са възможни грешки. Пак съм избрал чувствителност ISO 1600, но рискът от появата на „шум“ – нереални пиксели е гарантиран. За щастие, съществуват добри компютърни програми (една от тях е на фирмата Имадженомик), които успешно се справят с този проблем.
При професионалните и полупрофесионалните фотокамери е възможен избор на различни възможности – неподвижни обекти, движещи се обекти (при които избираме следящ автофокус) или при спортни събития може да изберем снимки с няколко кадъра в секунда, за да уловим най-добрия момент.
Едни от най-определящите фактори за доброто фокусиране на снимката са силата на светлината и движението. Ако обектът е много тъмен или твърде силно осветен също са възможни грешки във фокусирането. Също така фокусирането е несигурно при движение на обекта или трепване на камерата (нестабилна ръка). Затова, бих ви препоръчал, винаги когато е възможно да снимате от някакъв (може и импровизиран) статив.
