Вълшебни камъчета: Да ги опознаем по-добре – Какво не знаем за полускъпоценните камъни

Вълшебни камъчета

Във втората тема от поредицата за скъпоценните и полускъпоценни камъни, решихме да ви предоставим някои любопитни факти за камъчетата и тяхната роля в историята на човечеството. Надяваме се тази информация да ви е от полза, за да изберете най-подходящъте камъчета за свое собственоръчно правено бижу.

Да ги опознаем по-добре – Какво не знаем за полускъпоценните камъни

Малко факти, малко история…

Пътят на човечеството от древността до днес е осеян с лъскави цветни камъчета, които грабват окото и озадачават ума. Техният блясък е окъпан в кръв и пот, обвит в мистерия и тайнство. Но какво всъщност представляват те?

Скъпоценният камък е минерал, скала или вкаменена материя от органичен произход, който след специфична обработка се използва в бижутерията и за колекциониране.

Традиционната класификация на скъпоценните камъни сме наследили от древните гърци. В основата и лежи разграничението на скъпоценни и полускъпоценни камъни. И до днес е широко разпространено разбирането, че скъпоценни са камъните диамант, рубин, сапфир и смарагд, а полускъпоценни – всички останали. Тази категоризация обаче не почива на никакви научни теории и факти. Тя се отнася по-скоро към това до колко един камък е рядък и труден за откриване, както и към чисто естетическите качества на камъните. До 19 век аметистът също е принадлежал към скъпоценните камъни, откриването на огромни залежи от него в Бразилия обаче го изтласква извън групата на отличниците. Скъпоценният смарагд, например, е една от разновидностите на безцветния минерал берил – красивият му цвят се получава от примеси на хром в минерала. Други форми на берила, с различни примеси се класифицират като полускъпоценни – аквамарин (с примес желязо), морганит (с примес манган), хелиодор, биксбит…

Съвременните методи позволяват дори примесите да бъдат манипулирани така, че цветът на камъка да се промени. Възможна е и изработката на синтетични камъни, като синтетичен не означава непременно фалшив. Разликата е в това, че изработката на синтетичен камък симулира в лабораторни условия естествения процес на образуване на камъка. Производството на имитации (с други думи – фалшификати) използва съвсем други материали и процеси, като наподобява единствено външния вид на камъка, но не и неговия състав.

В бижутерията се използват както естествени камъни, така и синтетични такива. Синтетичните имат по-равномерно оцветяване и са далеч по-евтини и популярни в днешни дни.

Но ако можехме да се повозим на колесницата на времето, едва ли щеше да има епоха, в която да не се препънем в някое вълшебно камъче. Ако можехме да надникнем в бита и културата на различните народи от древността до днес, рискуваме да ни заслепи яркият блясък на някой магически кристал или кралско украшение.

Нуждата от себеизразяване е генетично заложена у човека. Още праисторическите хора рисували сцени с ловни подвизи по стените на пещерите си и украсявали телата си с бижута, изработени от кости и зъби на убити животни като своеобразно доказателство за своите умения и ловкост. С хода на еволюцията човечеството е развило не само способностите и знанията си, но и естетическия си вкус. Привлечени от блясъка и ярките цветове на скъпоценните и полускъпоценните камъни, хората започнали да ги използват за изработката на своите украшения. Постепенно ценните камъчета придобивали и все по-богато символично значение. Употребата им в бижутерията се разраснала,  те отразявали блясъка на величията и демонстрирали техния социален, религиозен или аристократичен статут. Но освен за украса, камъните се използвали и за медицински цели. Те били популярно средство в различните алхимични практики, като се използвали както за  лечение и контрол върху човешката съдба, така и в разнообразни мистични ритуали за призоваване на духове и древни божества.

Вълшебството на скъпоценните и полускъпоценните камъни далеч не е било познато единствено на европейските народи. Древните египтяни например, също са познавали магическата сила на камъните.  Те стривали скъпоценностите на прах, добавяли вода или вино и приготвяли от тях различни лекарства. Прилагали също и контактно лечение – върху болното място или орган поставяли специално подбран камък, като вярвали, че енергията на камъка ще излекува болестта.  И северноамериканските индианци отдавали огромно значение на магичните свойства на камъните. Чрез комбинации от различни билки и полускъпоценни камъни, те можели да излекуват и най-страшните болести. Камъните събирали грижливо и носели в специални кожени торбички, окачени на вратовете си. Днес традиционната медицина надделява над древните лечителски практики, но реплики на тези торбички се продават в някои части на САЩ като популярен сувенир.

Малко приказки, малко легенди…

От народните предания  и легенди можем да почерпим сведения за употребата на вълшебните камъни от най-древни времена до днес. Полускъпоценни камъни, а понякога дори обикновени речни камъчета се използвали за лечение на дефекти по кожата като брадавици и лунички. Древна хавайска приказка пък разказва за човек, който ритнал камък непознат за него, но свещен за местните божества. Оттогава започнал да сънува кошмари – как се превръща в камък за вечни времена – които спрели едва когато се върнал и поставил камъка на първоначалното му място. Жителите на остров Бали пък твърдят, че самите богове са ги дарили със способността да изработват лечебни амулети от сребро и полускъпоценни камъни.

Според зороастрийските легенди, Небесната твърд е убежището, създадено от Твореца за всички праведни души. Но коварните сили на злото разбили Небесната твърд и тя се пръснала на хиляди малки блестящи парченца, които обсипали цялата земя. Това са днешните скъпоценни камъни. Стара персийска легенда пък разказва, че скъпоценните камъни са творение на Сатаната, който забелязал, че Ева се любува на пъстрите цветя в Райската градини. Затова Сатаната претворил красотата на райските растения в искрящи цветни камъчета, на които обаче вдъхнал силата да събуждат алчност и завист в душите на хората. Твърди се, че дори красивата Елена от Троя е носила бижу от корунд с астеризъм (звездна шарка), считан за мощен любовен талисман. И в днешни дни на много скъпоценни и полускъпоценни камъни се приписва специално значение, защото се смята, че те притежават специални лечебни и магически свойства.

„Светът е пълен със вълшебни камъни…”

Намираме сведения за скъпоценните и полускъпоценните камъни в религиозни източници от най-различен характер, векове назад. Съвсем естествено е, че дори в Книгата на книгите срещаме препратки, които се отнасят за камъните и тяхната мистична символика. В някои текстове на Стария Завет се говори за дванадесетте свещенни скъпоценни камъка, които произлизат от Синайската планина, където Мойсей получил скрижалите с Десетте Божи заповеди. Тези камъни били поставени в свещеният нагръдник на първосвещеник Аарон, брат на Мойсей и символизирали дванадесетте народа на Йерусалим.

Освен това, полускъпоценните камъни присъстват като помощно средство в медитационните и молитвени практики и на други основни религии като хиндуизма и исляма. Броениците от полускъпоценни камъни например са едно истинско произведение на религиозното изкуство. Любопитна информация откриваме и в хиндуистките вярвания. Хиндуистите почитат деветте планети като божества. На всяка планета отговаря и скъпоценен или полускъпоценен камък. Смята се, че носенето на съответните камъни дава бърз резултат и е подходящо за онези последователи на хиндуизма, които се затрудняват с пеенето на мантрите или спазването на други лечебни ритуали. Вълшебни камъчета се използват и за активизиране на чакрите в организма и контрол върху енергийните потоци, както вече ви показахме в предишната тема.

Присъединете се към нас и следващата седмица, за още една разходка из магическия свят на скъпоценните и полускъпоценни камъни!

До нови срещи,