Днес ще ви прeдставим G_sign и Гергана Станчева – Андонова. Тя беше част от третото издание на базара, впечатли ни с ефектни и изпипани бижута и с функционалните си решения за тях. Четейки интервюто и, разбрахме колко малко знаем за нея като творец и какво вдъхновение са думите и. Нека дадем думата на Гергана :)!
1.Как започна всичко и смело решение ли е да правиш бижута?
Не помня кога, нито как – мое хоби е от дете. Колекционирах всевъзможни материали – копчета, семки от пъпеш, орехови черупки, скъсаните гердани на бабите ми, връзки, въженца и конци. Усамотявах се с часове над ръкоделията си, за ужас на родителите ми. Това беше несериозна работа за тях и загуба на време, особено когато тръгнах на училище – „О, ти пак се забавляваш! А уроците?“. Разбрах, че ще трябва да се крия и продължих своето дело тайно J. Нанизвах, преплитах, овързвах и ясно помня как тогава се задъхвах, защото не смогвах на извиращите идеи, а днес се любувам на такъв прилив, макар и нощите да остават безсънни.
Докато следвах Архитектура и стажувах по ателиета, се издържах и изработвайки бижута за модните колекции на два софийски бутика за дамски дрехи. Бях анонимна, създавах доста масивни и пищни накити и аксесоари. Получавах половината от цената, но усвоих техника и бързина, получих смелост и увереност. Преди да родя първото си дете, живяхме няколко месеца в Англия. Рискувах и се свързах с галерия за ръчно изработени бижута в популярен там Craft&Design Center, резултатът беше учудващ за мен – придобивах самочувствие на автор.
По време на майчинството окончателно приключих с бутиците, исках своя колекция бижута и име, а не линия, повлияна от модните тенденции, които те следваха. Беше лято, гостувах с G_sign на арт-галерия в Созопол и във Варвара, а от есента и в студио в София, което представя, както утвърдени, така и млади български дизайнери. Получих първата си покана за участие в базар. Престраших се, преодолях сценичната треска – да се срещна лице в лице с клиент, за мен е все още интимен акт, душевно разголване, много, много личен момент. От тогава нетърпеливо се подготвям и очаквам тези зареждащи събития – с въздуха, пропит от творческа енергия, обратната връзка и сверяването на часовника, идеите, които публиката подхвърля. БЕЗЦЕННО!
2. Кое те привлече към материалите, с които работиш?
Едно време, сред връвчиците и шнурчетата, които грижовно си заделях, най-силно ме притегляше усукването и преплитането на кожените. Превърнах го в условие към мен и търсене – да ползвам само естествени материали: кожа, дърво, памук, порцелан, метални крепежни елементи и дребни детайли. Привлича ме усещането от допира с пръстите по време на изработването, а после и като аксесоар за тялото, автентичното стареене с носенето, непреходността.
Противоречие е и за мен е нехуманно, да създавам нещо красиво – бижу, от същество, убито за целта, затова не ползвам цели кожи. Купувам изрезки и остатъци, и преработвам материали втора употреба. Оказва се, че клиентите ми разбират и приемат с радост да бъдат част от този устойчив модел с мисъл за бъдещето. Вярвам, че единствено изкуството е склонно повторно да вдъхне живот, да оживи.
Кожените материали са моят избор за изразно средство, търся ясен, но стилизиран – абстрактен визуален прочит, конкретност и завършеност при формообразуването.
3. Кое те вдъхновява?
Имам чудесна професия, тя ми дава една постоянно разширяваща се бленда за възприятие и мислене – откривам необятно вдъхновение и разбиране за света. Предизвиква ме живата природа – листата на дърветата, перата на птиците, обитателите на морското дъно, движението, загубата на симетрия, полярността, функционалността, … Влюбена съм в процеса на създаване и в насладата, с която сядам да работя. Тази чиста и силна енергия, влагам в изделията си и така предавам своя творчески заряд.
4. Кой етап от творческия процес е най-труден?
Творческият ми процес не е труден, а бурен и наелектризиран от нетърпение да достигана завършен продукт. Усещането е като при екстремен спорт, пулсът ми е ускорен, а дъхът ми – притаен. Работата ми не върви, когато съм обременена и не успея да отклоня мислите си, от това което ми тежи.
5. Подготвяш ли специална колекция за базара?
Развивам колекцията си и обогатявам цветовата палитра, с почти всяко сядане зад работния плот. Прекрасният екип от marabu.bg отново ме предизвика и да, тази пролет ще направя премиера на новите си модели На горния рафт, във Военния клуб.
Ако идвате от далеч в дните на базара, възползвайте се от приятно пътуване в компанията на Taxi me.
Благодарим на отзивчивите екипи на Peika.bg и TaxiMe, които станаха наши партньори в отразяването на събитието!
