Творчеството е разговор. Понякога е само между автора и материала и започва с една идея, цвят, една форма, която постепенно намира своя път. А когато творбата излезе от ателието и срещне своята публика, този разговор продължава.
Именно в тези срещи се ражда едно от най-големите удоволствия на ръчното творчество — да откриеш хора, които виждат в създаденото от теб себе си.
Тази есен базар за ръчно изработени бижута и аксесоари „На горния рафт“ отваря място и за нови лица. За първи път сред участниците е Елена Заралиева и марката бижута Lady.Rock.Crafts, която ни разказва за своето творческо търсене, вдъхновенията си и удоволствието да превръща идеите си в нещо, което може да бъде носено, докосвано и споделяно.
Запознайте се с нея.
- Тази есен бижутата стават все по-смели и забележими. Ти на страната на минимализма ли си, или вярваш, че „Колкото повече, толкова повече“?
Не мисля много за тенденциите, когато изработвам бижутата си. Харесвам простотата, но за мен тя не означава непременно малко или незабележимо. Едно бижу може да е съвсем изчистено и в същото време да има силно присъствие. За мен, по-важно е то да има характер и да изглежда естествено върху човека, който го носи. Така че вероятно съм някъде по средата — на страната на „точно толкова, колкото трябва“ :).
- Кое е най-неочакваното нещо, което може да те вдъхнови за едно бижу?
Почти всичко. Понякога е форма, която съм видяла в природата, камък, черупка или следа, оставена от морето. Друг път е човек, усещане, пътуване или просто материалът пред мен. Не винаги започвам с ясна идея как трябва да изглежда едно бижу. Много обичам момента, в който в процеса то само започва да показва какво иска да бъде.
Морето обаче се появява подозрително често в работата ми. Понякога съвсем буквално. 
- Ако твоето бижу можеше да разкаже една история, каква би била тя?
Вероятно история за нещо намерено, а не измислено.
Харесвам бижута, които сякаш вече са имали живот преди нас — малко несъвършени, с текстура, следи и характер. Не се стремя всичко да бъде абсолютно еднакво и безупречно. Ръчната работа трябва да може да се види и почувства.
И ми харесва мисълта, че след като бижуто напусне ръцете ми, започва съвсем друга история — тази на човека, който го е избрал.
- Какво искаш да почувства човекът в момента, в който сложи твое бижу?
Искам да се разпознае в него. Не просто да си каже „това е красиво“, а да има онова много лично усещане: „Това е мое.“
Никога не ми се иска да убеждавам някого, че трябва да притежава мое бижу. Вярвам, че когато попаднеш на своето, няма особена нужда някой да ти го обяснява. Просто го усещаш.
- Какво да очакваме от теб „На горния рафт“ тази есен – нещо ново, любимо или добре пазена изненада?
Сребро, естествени форми, текстури и някои малки неща, донесени като идеи от лятото и морето.
Ще има бижута, които вече са ми любими, и съвсем нови, които още се раждат на работната ми маса. Повечето са единични бройки — не защото непременно съм решила така предварително, а защото обичам всяко следващо бижу да ме отвежда към нещо ново.
Обещаваме едно различно изживяване, изпълнено с красиви срещи — с хора, идеи и бижута✨
Очакваме ви на 3 и 4 октомври 2026 г. в Централния дом на архитекта, София, ул. „Кракра“ 11.
Елате, за да откриете нови вдъхновения и да намерите онова специално бижу, създадено точно за вас!
Заповядайте „На горния рафт“! 🤍
