Лятото настъпва с неговите многобройни цветове и форми! Нека и ние оцветим дните си с весели бижута! Ако искате да съживите накитите си, възползвайте се от богатството и пъстротата на мъниста милефиори! В нашия он-лайн магазин можете да намерите съвременна интерпретация на древната техника! Добавете мъниста милефиори към вашите дизайни. Научете малко повече за далечния им произход и вълнуващата им история!
Италианското наименование (в буквален превод mille – хиляди, fiori – цветя) загатва, че техниката произхожда от Италия, но докато Италия изиграва важна роля в модерната му история, тя всъщност е позната още от античността като стъклена мозайка. В този вид произлиза от Месопотамия, около 1500 г. пр. Хр.
Археолозите намират в Месопотамия, Рим и Александрия фини купи, вази, мъниста, копчета и брошки, изпълнени със стъклени мозайки.
Стъклените мъниста, произхождащи от Венеция, са използвани от испанците да търгуват с Инките, когато завладявали Перу през 1532.
Изгубено изкуство
През 18 век техническите познания за производството на Милефиори е изгубено. Частичките, останали от миналото, вдъхновяват стъкларите да възстановят загубените умения.
Според учени художниците-стъклари работят с тази техника от 1830 година. Венецианец с име Винченцо Морети, работник в компанията за стъкло Salvati&Co, успява да достигне до така известната днес техника Милефиори. Венецианците се опитват да държат в тайна производствения процес, но не успяват и скоро започва производство и в Англия и Франция. Думата Милефиори се появява първо в Оксфордския английски речник през 1849.
Мънистата като валута
Колкото повече се произвеждали такива декоративни мъниста, венецианските художници на стъкло получавали поръчки за мъниста, които станали познати като „мъниста за търговия” – дизайните и цветовете били специфични за всеки клиент и с тях търгували роби в Африка. Търговските мъниста са по-усъвършенствани, но са удивително подобни на мънистата от Перу, датирани от 300 годии по-рано. Цветовете включвали изпечена глина, синьо, жълто, бяло и черно.
Преспапие
Един от най-разпространените предмети сред Викторианците са преспапиетата. Те съдържат групичка от пръчици милефиори, прикрепени на едноцветната вътрешност на глобус от чисто стъкло. Красивите и колекционирани преспапиета продължават да се произвеждат в Шотландия, спазвайки традиции в дизайна.
Техники
Оформя се топче на края на метална пръчка, което след разтапяне в пещ се обработва. Материалът се разполага на равна работна повърхност и се валцова напред и назад, превръщайки бързо изстиващото мехурче в цилиндър. След това могат да му се придадат различни цветове разтопено стъкло, подредени в концентрични кръгове. Докато стъкления цилиндър е мек може да се създадат типичните декоративни пресечни сегменти.
Ако създаденият цилиндър се потопи в разтопено стъкло, той може да се оформи допълнително с повече цветове. На този етап цилиндъра е къс и дебел, а шарките – доста тежки. Друга тънкост след това е двама художници-стъклари да разтегнат цилиндъра, издърпвайки го всеки към себе си, така че да го превърнат в пръчка, по-тънка от молив.
Свобода в декорирането
Когато стъклото е студено се реже на сегменти и форми. Създават се шарки и след това се претопля, така че пръчките да се слеят. Това създава отново по-дебел цилиндър, който може след това отново да се изрисува и оформи според вкусовете на художника-стъклар. Типични форми на стъкълцата са цветя, звезди, завъртулки, също силуети, животински мотиви или създадени от фантазията на художника шарки.
Когато цялата работа е завършена, стъклото трябва да се претопли в пещ и да се охлади много бавно, за да се закали и да бъде здраво и нечупливо. Когато пръчките са завършени, могат да се използват с къси дължини за мъниста или нарязани на много тънко и композирани върху повърхността на овал, както на винтидж брошката.
От стъкло до глина
Много нови възможности се появяват с откриването на два нови материала, които могат да бъдат обработвани студени. Предоставят възможност за работа на занятчии, които нямат възможност за скъпо и малко опасно оборудване.
Най-новият от тези материали е подобен на стъкления клей, където частиците стъкло са заместени с органичен клей. Използва се стъкло на прах. Клеят също трябва да бъде изпечен в пещ.
Вторият материал е полимерна глина, който навлиза преди 40-ина години, но се счита предимно за детска занимавка до средата на 90-те. Оттогава много умели занятчии го използват, за да създават невероятни ефекти и да вплитат техники от други области, каквато е и милефиори. Единствената отрицателна страна на полимерната глина е, че все още няма прозрачен продукт.
