Скъпоценности в наследство – бижута от отминали времена I

Наследствена бижутерия – с нея грациите в бижутерията стават три! Тя често може да бъде объркана със сестрите си – антична бижутерия (изработена преди най-малко 100 години) и винтидж бижутерия (изработвана в периода 1940-1980). Наследствената бижутерия може да ни помогне да открием забравени светове, заключени в дебели книги, исторически музеи и галерии. Зад това понятие се крият накити, които вече са били притежавани от някой друг. Предавани от поколение на поколение и носещи любопитна история и характерен дух, могат да бъдат възприемани като шедьофри.

Всяка една епоха, характеризирана с разнообразни стилове и направления в областта на изящните и приложни изкуства, оставя след себе си запомнящи се модели. Те са били отличителен знак за социален статус и положение, а в днешно време не само имат висока стойност, но и са оценявани като културно наследство. В няколко точки ще преминем през най-ярките и запомнящи се периоди в изработката на бижута. Ще ви споделим интересни факти и събития.

Джорджийски (1714–1837)

Този период е известен с успешното управление на четиримата английски крале Джордж I, Джордж II, Джордж III и Джордж IV. Стиловите течения от началото на периода до края преминават през Рококо, Готически и Неокласически. Между 1714 и 1837 занаятчиите са изработвали бижута с дизайн, вдъхновен от природата – листа, криле и птици. В същото време, с възниването на течението Memento Mori, популярни мотиви стават черепи и ковчези. Това е известен латински израз, който в буквален превод от латински означава „Помни, че си смъртен”. С него се характеризират мотиви от средновековното изкуство. Най-разпространеният сред тях е така наречения Danse macabre. Представлява алегорични изображения на танцуващи хора, водени от смъртта. Начело на процесията е папата, следван от висши духовници, благородници, рицари, селяни, просяци и бедни. Идеята е, че всички са равни пред смъртта.

Ранно Викториански (1837–1855)

Ранната Викторианска епоха взаимства елементи от Джорджиите, но разликата е, че употребата на златото силно навлиза в изработката на бижута. Характерни са инкрустации, а дизайна е богат и пищен. Все повече започват да се носят медальони и брошки. В тържествените вечери, дамите често носели светли, цветни и ярки камъни, за да бъдат забелязвани повече.

Средно Викториански (1856–1880)

Този период е белязан и свързван със смъртта на принц Алберт през 1861г. – съпругът на кралица Виктория. Моделите стават много по-изчистени. От използваните камъни – тежки и тъмни оникс, ахат, аметист и гранат, лъха усещане за траурност. Моделите от този период са известни под наименованието траурна бижутерия.

Късно Викториански (1885–1900)

Едва през 1900 година бижутерите започнали да използват седеф, мозайка, сапфир, перидот и шпинел, за да внесат свежест и блясък. Зачестила употребата на среброто, а звезди и полумесеци стават характерни мотиви. Все по-популярни са иглите за шапки. От този период е останала и традицията на фасинатора. В традиционното си значение, това е аксесоар за коса, представляващ малка декоративна шапчица. Изработена от вълна, филц, дантела и богато украсени с пера и цветя, тя винаги е била обичаен и дори задължителен елемент към тоалета на дамите от кралското семейство във Великобритания. Днес, в този смисъл, се използват характерни декорирани метални или пластмасови гребенчета, подходящи за поводи като сватби, коктейли, градински партита.

Изкуства и заняти (1894–1923)

Между 1894 и 1923 като бунтарски отговор на Индустриалната революция, бижутерите се завърнали към занаятчийството, ръчното творчество, вниманието към детайла и нешлифованите камъни. Тогава се появява и английското движение Изкуства и занаяти. Негов основател е поетът, художник и мислител Уилям Морис, проявил се най-вече като дизайнер на шарки за тапети и текстил, вдъхновени от природата. Последователите му изработват ръчно творенията си, стремейки се да обвържат изкуството със занаятите. Използвани материали са сребро, мед, месинг, емайл лак.

Ар нуво (1895–1915)

Периодът между 1895 и 1915 се характеризира с приказно-магичен дизайн, вдъхновен от природата, а думата, която го описва най-добре е романтизъм. Дизайнът на бижутата следва плавни линии и преплетени криви, подчинени на асиметричен принцип. Много популярни са природните мотиви – лози, пълзящи ластари, вълни, ириси, теменужки, водни кончета, лебеди, капки и пеперуди, често изобразявани са чувствени жени с буйни дълги развяващи се коси, понякога обърнати към птица или цвете. Ар нуво е повлиян от всичко, което се случва в западния свят, а за негов център се приема Париж. Използвани материали са мозайки, стъкло, емайл лак, камъни, стъклени мъниста. С началото на Първата световна война този стил замира, но след това често е съживяван от отделни творци.

Днес, стъклените шедьоври от този период вдъхновяват съвременните дизайнери и почитатели на винтидж бижутата. Една от най-влиятелните фигури от тази област е Луис Комфорт Тифани, син на Чарлз Тифани.  Наследникът на основателя на всеизвестната марка Tiffany & Co – символ на качество, стил и традиция в бижутерството, започва кариерата си като живописец. Желанието на Тифани е да се концентрира върху работата със стъкло и това води до основаването на собствена фирма за производство на изделия от стъкло.

Ателието Tiffany Glass Company е регистрирано през 1885 г., а през 1902 г. става известно като Tiffany Studios. Идеите на Тифани са повлияни от английското движение „Изкуства и занаяти“. Той създава уникален стил в областта на цветното стъкло, използвайки опалесцентно стъкло с разнообразни цветове и текстура. Този метод се различава от наложилата се дотогава в Европа изработка на цветно стъкло с прилагане на бои за стъкло и емайли върху безцветно стъкло. Тифани става художествен директор на Tiffany & Co след смъртта на баща си през 1902 г.

Е, успяхме ли да ви потопим в романтиката на отминалите времена? На най-интересното спираме засега, за да държим любопитството ви будно! Очаквайте и втората част на статията с още интересни периоди в бижутерията