Лятна случка: разказ за пискюла!

Прави ли ви впечатление, че пискюлът става все по-използван елемент в изработката на бижутата и често се превръща в модерен и атрактивен акцент? Дъхът на лятото ни провокира да обърнем по-специално внимание на тази интересна и модерна тема с дълбока и разнолика история.

Какво е пискюла?

В традиционния си смисъл пискюлът е довършителен елемент в декорацията на дрехи и домашен текстил. Той е универсален орнамент, срещан в множество вариации и в различни култури. Заедно с ресни, ширити, плитки, розетки и драперии, е част от изкуството на пасмантрията или иначе казано декорацията на материи със сложни бродерии, обшивки и апликации.

Историята

Историята на пискюла започва далеч назад във времето. Една от най-старите легенди можем да открием в Еврейската библия. Господ проговаря на Мойсей и го упътва да каже на израилтяните да направят пискюли по ъглите на дрехите си, които да им помогнат да помнят и следват всички божи заповеди. Тези украси, спускащи се от четирите ъгъла на молитвените им покривала талит, се наричат цицит и са знак за святост.

Религиозният еврейски пискюл, обаче, няма нищо общо с декоративния, така популярен в Европа, особено Франция.

Първоначално пискюлите са били съвсем елементарни намотки от нишки, пристегнати в главичка. Десетилетия по-късно, технологията за изработката им се развива и те се превръщат в истинско декоративно изкуство. Често имат силно скулптирана форма с изящна украса от мъниста или възли. Пискюлите и подобните им форми претърпяват развитие в дизайна си – от малките ренесансови модели до пищните едри викториански представители.

В Близкия Изток пискюлите са носени като талисмани. Пришити върху шапки или качулки, най-често защитавали децата от зли духове. В Китай и Япония главичката на пискюла била богато декорирана с техните традиционни, силно симетрични и обемни възли. В тях те вплитали специфично символно значение.

Пискюлите биват взаимствани в облеклото на научните дейци и при традиционните шапки на дипломиращите се студенти. Първоначално според цвета си, те сочели академичната им степен или социален статус. В САЩ, по време на тържеството, се извършва церемониално отместване на пискюла от дясно на ляво.

Българската следа

В българските традиции изкуството на пискюла е част от текстилния занаят „казаслък“, разпространен предимно в Трявна. Предполага се, че е донесен в края на 17 век от фамилията Кросневци, усвоили занаята в Одрин. Думата има турски произход – „казаз” означава „обработвач на сурова коприна”. Майсторите изработвали ръчно или на специален стан различни вълнени, ленени, памучни или копринени украси, предназначени за конските юзди и седла, колани и акселбанти за военни униформи, кордони за револвери и часовници, пискюли за потури и фесове, гайтанени декорации за носиите, колани и други. Пискюлите за конската украса, мъжките и женските фесове (в турско време се носели от омъжените жени) се насновават на стан, състоящ се от две колчета, разположени перпендикулярно на основната, подпора и витло. По-късно пискюлът се изменя и добива топчеста форма „дюйме”.

Триумфът в света на модата

Днес пискюлът триумфира в света на модата. В традиционната си форма или във вид на помпони, ресни, плитки и розетки се появява като ефектна декорация в дрехи, чанти и обувки. В дизайна на бижутата често превзема композицията. Интерпретиран с верижки, кожа, разноцветни текстилни нишки, той може да е перфектно бижу за лятото. Определено впечатление правят по-ярки и контрастни комбинации от материали и мъниста.

И така, беше ни необходимо малко цветно вдъхновение, за да направим продължение на публикацията. След кратко сърфиране из няколко любопитни сайта, ето на какво попаднахме. Нямаме търпение да започнем работа! Мислете и вие, а после ще сравним резултатите.