…Преди Анди Уорхол да стане поп-арт художник, той е рисувал обувки, много, много обувки…Модният илюстратор от Седмица на модата в Лондон – Луси Трюман, споделя как е открила своето поприще и кои хора са я вдъхновявали по пътя към успеха.
Приятно четене! 
Изкуството е състояние на духа
Как започна да правиш илюстрации?
Винаги съм рисувала. Вероятно от момента, в който съм могла да задържа молив в ръцете си. Започнах да създавам и открих себе си в създаването на изкуство от всякакъв вид. Като дете изобретявах календари за събития, поздравителни картички и малки книжки. Да стана професионален илюстратор беше еволюция за мен и ще бъде винаги част от мен!
Не мога да си представя своя живот, без рисуването. Когато си артист, ти никога няма да бъдеш отегчен.
Прекарвам дните в наблюдение на хората около мен, попивайки всяко нещо от ежедневието. Съзерцавам красивите цветя, следя дори музикалните видеоклипове, които пораждат много идеи. Децата любопитстват и са наблюдателни, но големите забравят за красотата на света, губят вълнението да „виждат” и изследват. Повечето от възрастните не изпитват вълнение от света, в който живеят.
Моята малка победа се изразява в това, че превърнах тази забавна игра в начин да печеля пари. Всичко се нареди по традиционния начин – записах се в училище по изкуствата и там научих много от моя ментор и приятел Марио Миничиело. Завърших бакалавърска степен по Илюстрация и веднага започнах да работя по специалността. Беше трудно, но имах късмет и успях да направя кариера.
Корицата, която създаде за „Ruby Reinvented“, изглежда неподозирано парижка. Кое ти повлия? Любовта към модата преобладаваща тема ли е или е само вдъхновение за твоите илюстрации?
Обичам всичко, свързано с Париж. Обожавам визията на Бриджит Бардо от 60-те години и изобщо шикозното излъчване на парижанките.
Още повече ме привличат сцените и сюжетите от града – чист и изтънчен епицентър на култура, неговите романтични кафенета, запазената архитектура.
Както изкуството, модата също е част от мен. Макар и облечена в панталони за джогинг, докато рисувам очарователните момичета, аз се изгубвам в притегателния свят на модата. Моят ден започва с ровене в модните форуми, с виртуално одухотворяване и сверяване на часовника с тенденциите. След това запазвам различни идеи за бъдещи проекти.
Майка ми е много стилна. Винаги е била моята муза и творчески съветник. Тя е честна и винаги би казала, ако нещо е ужасно.
Коя беше твоята първа творческо пауза и как се случи?
Не мога да си спомня за такава почивка. Моите спомени са свързани по-скоро с преодолените трудности. Имах късмета да участвам в изложбата на Американското шоу за нови дизайнери, където няколко агента се поинтересуваха от моята работа. Аз избрах да ме представляват New Division.
Това беше щастливата пауза, от която се нуждаех. Казах „Да” и започнах да работя по малки проекти.
Всъщност първата работа, която ми донесе истинско удовлетворение беше сътрудничеството с лъскави списания като Marie Claire и моите клиенти, занимаващи се с реклама, например Olay и Garnier.
Вдъхновявала си се от артисти като Сендак и Уорхол. Дори забелязвам малко от стила на Уорхол, подсещащ за неговите рисунки на обувки. Какво вземаш от тях?
Обожавам Уорхол, неговото разбиране за околния свят и всичко, което създава. Ние сме завладени единствено от собствения си образ и от това как ни възприемат останалите. Живеем под влиянието на поп-културата, постоянно се нуждаем от внимание, обременени сме и мозъците ни никога не остават на спокойствие. Той пресъздава всичко това по уникален начин.
Омагьосва ме не само неговата философия, но и похвата му на работа. Той е социален коментатор. Той е господар на цветовете, а стилът му е изчистен и минималистичен.
Със Сендак е същото. Той е прекрасен! Обожавам рисунките му с молив, от които лъха забавен хумор. Има способността да превръща неща, които по принцип са по-скоро страшни, в прекрасни персонажи – обичани и запомняни от децата. Моите детски илюстрации са повлияни от него.
Какъв съвет би дала, за да амбицираш илюстраторите, които искат да направят кариера?
Бих казала, че всичко е възможно! Ако работиш здраво, познаваш и обичаш областта, в която твориш, ако експериментираш с нови неща, можеш да изкарваш прехраната си от това.
Бих цитирала баща ми: „Оцветяването е чудесен начин да се правят пари”. Аз не се дразня и го оставям да казва това, защото той много ми помогна. Без неговите съвети, бизнес проницателност и емоционална подкрепа, мечтите ми щяха да се превърнат в реалност много по-бавно.
Източник: http://fashionweekonline.com/
Можете да видите повече от творчеството на Луси тук:
Интересню интервю, благодаря!
Ние благодарим за оценката