Неправилно по най-правилния начин.
Може би така най-точно може да се опише светът на Ману — място за криви лица, сърца с очи, неочаквани цветове и малки истории, които се появяват там, където най-малко ги очакваме.
Емануела Спасова шие своите брошки на ръка и ги нарича „цветни истории“. В тях има нещо закачливо и малко странно, нещо меланхолично и същевременно силно. Има символи, които оставят място за собствено тълкуване, и несъвършенства, които не се опитва да поправи — защото именно те придават характер.
•Ману• е едно от новите имена „На горния рафт“ тази есен. Зад него обаче вече се оформя стил — свободен, цветен и любопитен към всичко, което може да се роди от срещата между плат, мъниста, игла и въображение.
А историята на Емануела започва много преди Ману
Нека ви я разкажем.
„Заради градската динамика и объркания ни ритъм на живот, майка ми ме оставяше при всяка възможност при баба на село.
А баба шиеше от сутрин до вечер.
Летата прекарвах в уличен прах и слънчево щастие. Зимите играех под масата — между карфици и парчета плат. Имах и една малка кутийка от крем за ръце. В нея събирах мъниста и пайети, които намирах по пода.
Не знаех какви са. Не знаех откъде са. Едва ли са били японски или чешки. Бяха си най-обикновено магично съкровище, което отключваше детската фантазия, а знанията ми по математика не стигаха, за да предвидя сблъсъка от цветни комбинации.
Подреждах ги по цветове, смесвах ги, опитвах се да ги зашивам по текстилните торбички, с които баба ме пращаше до фурната за хляб.
После пораснах.
Баба отдавна я няма. А аз станах майката с прегрял мозък, две деца, сто неща за вършене и една доста силна нужда понякога просто да правя нещо с ръцете си.
И така се върнах там.
При детето под масата.
Така се роди •Ману•.
В някои от брошките има мъниста от онази кутийка. В други цветовете са избрани от 5-годишната ми дъщеря. А окото се появи някак от само себе си.
И оттогава ме кара да се чудя:
Кой те гледа?
Защо те гледа?
Какво виждаш ти?
Виждаш ли?
И защо изобщо трябва всичко да има смисъл?
Защото в крайна сметка това са просто бижута.
Или може би не са.
Може би са малко цвят, малко детство и малко удоволствие, което си носиш със себе си.
Каквото и да избереш да сложиш днес, не забравяй:
Ти си блясъкът.
•Ману• само го подчертава.“
Ще ви очакваме „На горния рафт“ — 3 и 4 октомври 2026 г. в Централния дом на архитекта, София, ул. „Кракра“ 11.
Елате да се срещнете с Ману, да разгледате нейните „цветни истории“ и да откриете своето бижу.
