„Обичам да ми мирише на природа, а слънцето да рисува зайчета около мен.“
Творчеството е нейно вдъхновение и начин да опознае себе си, очаква с усмивка утрешния ден, щастлива от възможността да създава, нежна и деликатна, тя се опитва да предложи не само красиво бижу, а преживяване и частица емоция.
Завършваме деня с един млад и талантлив автор – Преслава Маринова и Nimeria Shop!
- Представи се:)
Едно момиче на 25. В света на изкуството се чувствам като малко дете. Непрестанно ме вълнува нещо ново. Понякога съм горда от себе си, понякога се чудя кой ми е позволил да стигна до тук. Вдъхновявам се от всичко, което ме заобикаля и винаги съм отворена за нови приключения.
- Често авторите споделят, че творят още от детските си години. Най-вероятно и при теб е така :), но кога избра бижутата?
Мисля, че стана несъзнателно още, докато бях в гимназията. Дали аз съм ги избрала или те мен, още не ми е ясно.
- Какво ти дава работата? Смяташ ли, че това е твоето лично изразно средство?
Като за начало, не бих нарекла Nimeria работа. Изразно средство – със сигурност. Всеки ден, в който съм на работната маса, ми дава уединение, спокойствие, ново познание. Понякога е терапевтично, понякога е, защото трябва, но винаги подхождам с желание и любопитство към това, което ме очаква.
- Провокират ли те по някакъв начин твоите последователи? Помагат ли ти да вървиш напред?
Определено. Нямаше да стигна до тук без тези, които вече повече от 7 години ми се доверяват. И се опитвам да им го напомням колкото мога по-често.
- Създаването на бижу е умение, но и емоция. Успяваш ли да я предадеш на своите почитатели? Как определяш връзката помежду ви?
Това е най-хубавото в целия процес. Както не веднъж сме си говорили с колеги – творенията ни започват да живеят, когато някой им вдъхне живот. Най-голямото признание за нас, авторите, е изработеното от нас да присъства в ежедневието на хората и да носи хубави емоции.
- Слънцето или мрачното време – кое те вдъхновява?
И двете, но по различен начин. Слънцето ме дарява с енергия и порив да се движа навън. Мрачното време е време за съзерцание, усамотение и поглед навътре. От него се раждат много красиви неща.
- Да създаваш с ръцете си е невероятно, зареждащо, но е и доста труден, а понякога и бавен процес. Какво те мотивира, как успяваш да съхраниш любовта си към това, което правиш?
Любопитството и постоянният въпрос „какво ще стане, ако…“ не ми дават да изгубя желание и мотивация. Мисля, че да създаваш с ръцете си е едно от най-ценните умения, които имаме, и съм благодарна всеки ден, че моите ме слушат :).
- Как си почиваш и какви други интереси имаш?
Ако трябва да изредя всичко, отговорът на този въпрос би бил доста дълъг. И то не защото искам да звуча претенциозно и снобско, а защото все още търся себе си и заниманията ми са разнородни, в зависимост от настроението. Понякога и времето за творчество усещам като време за почивка. Обичам да изучавам нови неща. Обичам да ми мирише на природа, а слънцето да рисува зайчета около мен. Обичам да ми е тихо и да съм сама в някоя галерия, обградена от изкуство. Обичам хубавото кафе и красивите разговори с близки до сърцето ми хора.
- Какво да очакваме от теб На горния рафт?
Моята версия на пролетта, с всичките и форми и нюанси. Или поне онези, които успея да претворя в бижута.
Дните се изнизват, а ние сме все по-нетърпеливи 
Очакваме ви на 1 и 2 април 2023 година в Централен дом на архитекта, ул. „Кракра“11 за среща „На горния рафт„!
