След блендата, затворът на фотоапарата е второто устройство, което контролира колко отразена от обекта светлина ще попадне във фотокамерата. Представлява часовников механизъм, съставен от намазани със специална смола пердета, които се движат хоризонтално или метални щори, които се движат по диагонала на кадровото пространство. Той се отваря за определено време, пропускайки необходимата светлина за получаване на качествена снимка.
Затворът може да се отвори за много кратко време, пропускайки малко от отразената светлина да попадне върху цифровата матрица (или фото лентата при класическите фотоапарати) или за доста дълъг период от време, за да пропусне повече светлина. Скоростта на затвора се измерва от хилядни от секундата до цели минути. На дисплея на вашия фотоапарат скоростта на затвора може да се изпише като части от секундата – 1/1000, 1/500, 1/250 …. 1/1 (една секунда) или 1000 (което означава една хилядна), 500, 250 …1„(една секунда).
Скоростите на камерата са конструирани така, че всяка следваща скорост да пропуска два пъти повече светлина отколкото предходната (по подобие на блендата): 1/1000, 1/500, 1/250, 1/125, 1/60, 1/30, 1/15, 1/8 и така нататък. Тя е неразривно свързана и зависима от блендата – при голям отвор на блендата скоростта на затвора е по-голяма, а при малък отвор на блендата скоростта е по-малка.
Пример 1: Още в началните етапи на камеростроенето, инженерите и конструкторите са обръщали специално внимание на скоростта и блендата. На преден план виждате два затвора на класически (лентови) фотоапарати.
Първата снимка направена от Нисефор Ниепс през 1826 година е била със „скорост“ повече от 8 часа. Доста по-късно развитието на технологиите съкратило времетраенето на снимането до 1 секунда, което позволило да се правят и портрети на хора (при по-дълги скорости, всяко мръдване на модела, водело до размазване на изображението). Едва в началото на 20 век „Кодак“ постигнали скорости от 1/15 и 1/30 секундата, което правело възможно снимането да става не само от статив, а и от ръка. Това от своя страна довело до широкото разпространение на фотографията сред средната класа, а и до съвременните цифрови технологии.
Пример 2: Виждате пример на класически фотоапарат с пердеобразен затвор. Пердето се движи хоризонтално, задвижвано от специален механизъм , отчитащ времето с точност 1/1000 сек.
Пример 3: На тази снимка виждате по-модерен и сигурен ламелен затвор, даващ възможност да се правят снимки в диапазона 1/2000 сек. – 30 сек и В( в тази позиция затворът е отворен, докато натискаме спусъка).
Очаквайте и следващите части на тази статия, за да научите как влияе скоростта на снимане върху получаването на добри фотографии.
Усетете изкуството на фотографията, като посетите личния сайт на доц. Динамир Предов http://dinamirpredov.org/
