Симетрия, асиметрия, ритъм
Вглеждайки се в природата, забелязваме че голяма част от растителния и животински свят се подчиняват на правилото на симетрията – дори самият човек е „конструиран“ симетрично – две очи, две ръце, два крака, две уши. Подобна е ситуацията в растителния свят – клоните на дърветата, листата на растенията и т.н. На принципа на симетрията са класическите архитектурни обекти – древно гръцки храмове, дворци, църковни храмове…
Ил.4.1. Това пожълтяло есенно листо върху заскрежената ограда е подходящ пример за симетрична композиция.
Но много често в изобразителните изкуства прибягваме и към асиметрични композиции, стига да са добре балансирани. Това най-лесно се преценява, ако си представим, че в долния край на снимката, точно в средата, имаме един триъгълник, подобен на стрелката на везната – снимката визуално трябва да е добре балансирана, да не се накланя нито в ляво нито в дясно. Тук трябва да си припомним, че различните цветове визуално имат различно „тегло“ – червеният цвят е „по – лек“ от синия, жълтият цвят е „по-лек“ от зеления. Нашите фотографии са формирани от различни цветни петна, с различни размери и разположение и често това определя баланса в композициите.
Ил.4.2. Всяка снимка разказва една история. Колкото композицията е по-добра, толкова историята е по-интересна. В случая, асиметричната композиция добавя необходимия драматичен елемент.
Ритъмът има определяща роля в изкуството – особено в музиката и поезията, но така също и в архитектурата. Ритмичното повторение на колонадите, прозорците, стъпалата и други елементи от конструкциите. В природата той е доста срещан – венчелистчетата на цветята, ритъмът на морските вълни, ритъмът на пясъчните дюни… Ако имаме усет към ритъма и хармонията в природата, ние бихме могли да го включим успешно в композициите на нашите снимки.
Ил.4.3. Пластичността на земните форми в Дунавската равнина, ритмичното повторение на орните бразди, хармонията на пролетната гора – една композиция вдъхновена от природата и човека.
Посока и гледна точка
Ако някога имате шанс да наблюдавате как снима някой опитен фотограф, ще видите, че той обикаля и снима обекта от всички страни. Понякога се качва на високо, понякога ляга на земята, прикляка, навежда се и търси оригинални и неочаквани гледни точки. Това е причината, да се удивяваме на хубави снимки от места, на които сме били…
Ил.5.1. Най-голямата църква на остров Санторини. Композиция в която имаме диагонали, колонади,правило на третините и оригинална гледна точка.
Няма някакви специални правила при избор на гледна точка. Много често е въпрос на вроден усет към композицията и пространството. Бих ви посъветвал да опитвате различни позиции и гледни точки, но когато става дума за продукти, които искате да продадете (например при снимки за меню на заведение) трябва да покажете блюдата по начин, по който ще ги види клиента на заведението.
Ил.5.2. и Ил.5.3. На тези два рекламни кадъра с прочутото италианско Прошуто ди Парма виждате две различни гледни точки – едната е фронтална, а другата е поглед от горе.
В заключение мога да кажа, че композицията има важна роля за създаването на хубавите и въздействащи снимки. Усвояването на основните композиционни правила става постепенно, в процеса на снимане и не бива да е самоцел. Композицията винаги трябва да е подчинена на основната идея и предназначението на снимките – за спомен, за рекламен проспект или уеб дизайн.
За да се насладите на изкуството на фотографията, можете да посетите личния сайт на доц. Динамир Предов http://dinamirpredov.org/
