По своя характер светлината може да е от остра насочена (светлината на директното слънчево осветление или светлината на автомобилните фарове) до мека дифузна ( светлината в облачно време).
Първата се характеризира със силно осветени пространства и дълбоки сенки , почти без преход между светлите и тъмните участъци. Втората се характеризира с плавен преход между светлини и сенки, както и с по-голямо богатство на цветните нюанси. Между двете крайности, естествено, имаме множество междинни комбинации.
Ил.3а. Острата насочена светлина създава контрастен рисунък и хвърля дълбоки сенки.
Ил.3б. Същите обекти заснети с мека дифузна светлина – преходът между светлините и сенките е по-плавен, усещането за цвета е по-пълноценно.
Лично аз, бих ви препоръчал мекото дифузно осветление (най-лесно и ефективно е като използваме естественото осветление при облачно време или когато облаците са между 30 и 50%) за повечето снимки на предметна и продуктова фотография.
За да се справим по-лесно с овладяването на светлината и нейното управление, ние разделяме посоките, от които идва на седем основни направления: Предна, Странична, Горна, Долна, Задна, Предна-горна-странична и Задна-горна-странична. От гледна точка на тяхната практическа приложимост ще разгледаме най-важните:
1.Предна светлина. Тук светлината идва от посоката от която снимаме ( примерно светлината от вградената в камерата светкавица).В повечето случаи това е вариант да регистрираме даден обект, но трудно бихме постигнали професионална визия на нашата снимка.
Ил.4а. Обектът е регистриран, но обемът на този бюст не се усеща.
2. Странична светлина. Тя много добре подчертава обема и фактурата (материала от който е изработен предмета) на снимания обект. Освен това е добра възможност да създадем плавна градация на светлината от единия до другия край на композицията.
Ил.4в. Страничната светлина добре предава пластичността на заснетия обект.
3. Предна-горна странична светлина. Това е най-разпространената светлинна схема за всякакъв вид снимки – от натюрморт – до портрет. Тя комбинира характеристиките на предната и страничната светлина.Това е светлината, която идва от прозореца на стаята и осветява повечето обекти в помещението – светлината, при която сме свикнали да наблюдаваме света около нас. За това прозорецът е един основен източник на светлина при вътрешни снимки. Качеството и силата на светлината зависи от позицията на слънцето в небето над нас. Аз предпочитам, когато използвам прозореца като основен източник на светлина, слънцето да не свети директно през него.Ако това е неизбежно, поставяме лист паус или обикновен тензух, за да омекотим светлинния поток.
Ил.4с. Тук добре е видим „Рембрандовия“ триъгълник в дясната срана на лицето.
4. Задната-горна-странична светлина е широко използвана техника за отделяне на обекта от фона и създаването на усещане за дълбочина и пространство в двуизмерната плоскост на снимката. Освен това, тази светлина ни дава възможност да подчертаем характерната повърхност ( фактурата) на обектите, които снимаме.
Ил.4д. Тази светлина добре отделя фигурата от фона.
За да усетите изкуството на фотографията, можете да посетите личния сайт на доц. Динамир Предов http://dinamirpredov.org/
