Търсач на светове – етно разкази за смели момичета – II

С настоящата статия хитро ще намигнем на момичетата, решили тази година да изберат етно стилистиката за своите бижута и тоалети. Като продължение на темата от изминалата седмица, несъмнено специално внимание заслужават символите и цветовете, криещи се в традиционните български занаяти, обреди и обичаи. Характерните композиции и съчетания говорят много за богатата ни история и душевност. Те са неизчерпаем извор на знания, естетическа култура и принципи, подчинени на симетрия, ритъм и контраст.

Сред символите, с които светът ни познава са златните съкровища, тракийските светилища, маслодайната казанлъшка роза, мартеницата, мадарският конник, розетата със седем лъча от Плиска, българската народна песен и носия, чипровските килими, киселото мляко, кукерите, нестинарството. Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия. Нашата земя, своеобразен кръстопът между Европа и Азия, в дълбока древност е била населена от траки, илири, гърци, славяни и прабългари. Те оставят своя дълбок отпечатък не само в нашата история, но и в световната културна съкровищница.

В символиката на един народ са закодирани неговата духовна култура, светоусещане и мироглед. Древната писменост на прабългарите, наричана рунно писмо съдържа знаци, отразяващи техните митологични представи и религия. Символи, завещани от прабългарите са дървото на живота, розета, свастика, триквестери, концентрични кръгове, слънчевите знаци, спирални кръгове с радиални черти, ромб, дискове, змия.

Прабългарите използвали планетарния календар, за да определят най-подходящия за започване на нови начинания ден. Някои изследователи смятат, че именно добре познатата ни розетка е служила за избор на най-благоприятния момент за важни дейности. Лъчовете й представляват планетите, управляващи дните и часовете. Знакът IYI, изобразен на гърба на розетката също има седем върха – означава върховенство на небесата и се свързва с главния бог на прабългарите Тангра и с рода Дуло.

Кръстът, като соларен знак, първоначално изобразява примитивния подход за добиване на огън чрез два дървени клона, разположени напречно и триещи се един в друг. Като негов вариант, свастиката се появява в неолита и символизира огнения и слънчев пламък. Думата Свастика или „су асти” има санскритски произход, буквално означава „да бъде добро” или още благополучие, благосъстояние и щастие, съзидание и обновление. Особено значима при българите е традиционната употреба на свастиката като орнамент върху обредните хлебове.

При древните индоевропейци (включително прабългари), светът е бил разделян и подреждан в две направления, хоризонтално и вертикално. В хоризонталното, моделът на света е представен като квадрат с четирите посоки – изток, запад, север и юг. Аналогично, годината е разделяна на четири сезона (пролет, лято, есен и зима), природата е изградена от четири основни елемента (вода, въздух, земя, огън), а денонощието е представено от четири части (утро, ден, вечер и нощ). От друга страна, вертикалният модел на света се състои от три нива – горен свят, където живеят боговете, среден свят на хората и долен свят на злите сили. Митологичната представа за връзката между двата модела на света се осъществявала от дървото на живота или още световно дърво. При прабългарите и славяните, то се отъждествявало с дъб. Неговите корени са в долния свят, а короната му достига до боговете.

Всяко момиче обожава своите бижута и аксесоари. Влагаме личния си усет за красота и послание, използваме ги дори като амулети и връзка с останалите около нас. Преди векове, функционалната роля на накитите надделявала над декоративната. Наситени с гравирани рисунки, богати резби и орнаменти, те имали дълбок смисъл, предпазвали най-уязвимите места от човешкото тяло. Обици, тепелици, трепки, игли предпазвали главата на българката, гердани и нагръдници пазят шията, колани и пафти – кръста и детеродните органи на жената, а гривни и пръстени – ръцете. Българинът вярва, че металът осъществява връзка със света на мъртвите, предпазва от зли очи и уроки, осигурява плодородие и благосъстояние. Ето защо бижутата и предметите, изработени от метал, притежават същите свойства. Те били предназначени за омъжени жени, докато бижутата на младите момичета се състояли основно от мъниста. Пафтите, направени от различни видове метал, също често били носени само от омъжени жени. Получавани като дар при годежа или сватбата, те заемат особено място в женската носия и ни открояват от други народи.

В древността народите приписвали  огромна предпазваща сила и на златото. То е символ на слънцето и огъня, асоциира се с безсмъртието и вечността. Затова златни предмети присъстват в традиционните ни обреди и църковни ритуали, а златарството или още куюмджийство е един от най-древните и интересни български заняти.  Същото значение българите влагали и в бродерията. Смятало се, че тя предпазва тялото и душата. Вярвали, че ако се отреже част от бродерията на нечия дреха, се освобождава пътят на злото и човек става уязвим.

Всички тези символи преливат в изкуството на българите през вековете. Стилизирани интерпретации надничат от изработените с майсторство и финес везби, бродерии, шевици и килими. Творбите на занаяти като керамика, медникарство, златарство, дърворезбарство ни очароват със сложни плетеници от геометрични, растителни и животински мотиви. Сред тях можем да открием дървета, лозови клонки, дъбови листа, плодове, птици, риби, лъвове, пауни, грифони. В съчетание с типичните цветове в народните носии, те са най-специфичния начин за определяне на етническата област, от която произхождат.

Всеки регион на България има своя носия с характерни мотиви, които не се повтарят никъде другаде. Дрехата е носела своето послание, според орнаментиката й разчитали информация – кой от какъв род е, от кой край на страната. Българската носия съдържа много елементи и мотиви от езически вярвания и предания. В украсите няма пълна симетрия, защото българинът е вярвал, че пълната симетрия е дяволско творение. Затова често са допускали умишлени грешки – добавяне или изключване на елементи, чиято цел е била да предпазва от уроки.

Най-характерни цветове са червено, черно, бяло, зелено в разнообразни нюанси и комбинации. Сред универсалните значения на цветовете са червено, сравнявано с огън и кръв, черно – въглища, земя, мрак, нощ, жълто – слънце, зелено – растения, израстване и свежест, синьо – небе и вода, сила, бяло – светлина, сняг, мляко. По-интересното значение на бялото върху носиите символизира високите качества на мъжкото начало и е свързано с познатото, безопасно, небесно. Червеното символизира женското начало, близостта и връзката със земята. Невероятните им съчетания са отличителни, носят характер и съживяваща сила!

Е, нека спрем за днес до тук – темата определено е любопитна и неизчерпаема! Искате ли да има продължение? Ако имате повече познания за българските символи, традиционни бижута и изкуства, ще се радваме да ги споделите с нас! Очакваме коментарите ви в блога