Историческият произход на индийската бижутерия ни връща назад към историята на самата Индия. Очарованието на бижутата и на индийските жени никога не са се разделяли.
Много рядко в Индия може да се срещне жена, която не е богато украсена с бижута. Бижутерията там е една високо ценена форма на изкуство. Нейната ценност се съдържа както в уникалния дизайн, така и в изключителната сложност на изработката. Тя играе основна роля в много популярното танцово изкуство. Индийските танцьорки са прецизно и богато облечени и гримирани и почти всяка част от тялото им е обкичена с блестящи бижута, от косата до пръстите на краката.
Често при особени случаи наборът накити върху индийката достига килограм. Понякога моделът им е такъв, че да се захващат за повече от една част на главата, за да се разпредели тежестта им.
Бижутата за нас са едно не задължително допълнение към тоалета, но там са неделима част от женската красота. Изкуството да се сътворяват все по-сложни детайли с огромно търпение и деликатност е част от историята, културата и религията, с която е пропит целия живот на индийците.
Традиционните индийски бижута са направени от голямо количество злато или сребро и са богато инкрустирани с разнообразни скъпоценни и полускъпоценни камъни – смарагди, перли, диаманти, рубини, сапфири…
Много интересно е, че с бижута се украсяват не само хора. Специално се изработват такива за фигури и статуи на Богове и Божества, а също за животни, като слонове, крави и коне.
Бижутерското изкуство винаги е било покровителствано от царските фамилии на Индия и дори често притежанието на определени бижута е било повод за битки между тях.
Голямото разнообразие на народности с различни култури и начин на живот в тази страна е отразено и в бижутата им. Например златните образци от Тамил Наду и Керала са вдъхновени от природата, Меенакари стилът е внесен в Индия от Моголската династия и произхожда от Персия. В Гуджарат, Раджастан, Химачал Прадеш и Мадия Прадеш са особено популярни орнаментираните мъниста от сребро. Бижутата от Ассам са образци, изобразяващи местната флора и фауна, а в направата на тези от Манипур широко се използват черупки, животински зъби и нокти и много скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Индийските жени получават първите си бижута с раждането си. Особено значение имат бижутата, които те получават и носят на своята сватба. Бижутата – подарък за сватбата на жената са „stridhan“ – това е правен хинду-термин, който има сложно тълкуване, но в основни линии означава следното: stridhan е особен вид неприкосновена собственост на омъжената жена, с която тя единствена разполага. В изключителни моменти при нужда тя може да ги отстъпи на съпруга си тогава, когато е заложено оцеляването на семейството, но негов законов и най-вече морален дълг е да ги възстанови и да ги предостави отново на техния единствен собственик – неговата съпруга.
Огромното количество и разнообразие на бижута в Индия дава прехрана на много превъзходни майстори-бижутери. Също и на безброй магазини за бижута. Представителките на всички касти и възрасти се украсяват богато според възможностите си, за всички тях има голям избор накити на приемливи цени.
Красотата, разнообразието и развитието на индийската бижутерия я превръща в една красива симбиоза между традиционно и модерно изкуство. Макар урбанизацията и модните течения да не подминават индийската бижутерия, все пак най-ценени си остават традиционните бижута, особено когато се ползват за празници и специални поводи. А по-модерните и олекотени образци стават все по-популярни извън пределите на Индия и все повече жени ги вписват като акцент в своята визия, правейки я интересна и екзотична.
