В категория Холистични бижута вече ви представихме голяма част от полускъпоценните камъни, техните древни символи и благотворното им влияние върху тялото и душата ни. Наближаването на есенното изложение на минерали в музея „Земята и хората“ ни вдъхнови да им отделим още малко внимание. Триумфирайки с естествена красота, високи качества и лечебни свойства, те са истински дар от природата. Всеки един камък се отличава с различна твърдост, здравина и блясък. Ценени от хилядолетия насам, днес те са едни от най-очарователните материали за изработка на бижута.
Ревюто започва с едно изключително изящно творение на природата – кехлибара. Истински балтийски кехлибар е и най-новото попълнение в каталога на marabu.bg.
Кехлибар
Кехлибар или още янтар носи цвета на слънцето с различни топли жълти и оранжеви нюанси. Представляващ вкаменена смола от иглолистни дървета, през деня може да има зеленикави оттенъци, а вечер – червенокафяви. Често могат да се намерят частици от насекоми или растения, хванати като в капан от този необикновен органичен камък.
Образуван е през терциера – период, обхващащ преди около 65 милиона години до началото на последния ледников период (преди около 1,8 милиона години). В днешно време кехлибар се намира главно на две места – при Балтийските страни и Доминиканската Република. По-стар е кехлибара, откриван по бреговете на Балтийско море, а от друга страна, по-вероятно е да се намерят насекоми в кехлибар от Доминиканската Република.
Аметист
Аметистът е лилаво-виолетова разновидност на кварц. От древни времена, символизира уравновесеност, внася спокойствие и мир. Името му има гръцки произход – amethystos и в буквален превод означава „ не пиян, трезвен”. Древните гърци носели и инкрустирали полускъпоценния камък в чашите си, вярвяйки, че така ще се предпазят от отравяне и пиянство. Залежи на Аметист има в Аржентина, Боливия, Бразилия, Уругвай, Замбия, Намибия, както и в други африкански страни. Неговите цветове преливат от светло лилаво (наречено още „Rose de France“) до много тъмно лилаво. Колкото по-тъмен и наситен е цветът, толкова по-скъп е той.
Аметрин
Този интересен камък е многоцветен, комбиниращ два типа кварц – аметист и цитрин, в един камък. Често може да срещнете аметрин в правоъгълна форма, съчетаваща еднакво количество аметист и цитрин и с невероятен цвят, балансиращ лилаво и златно. Мина Анахи в Боливия е единственият източник на аметрин за ювелирни цели.
Аквамарин
Аквамаринът е разновидност на берил, обединяващ нюанси от небесно до морско синьо. Терминът има латински произход „aqua“ – вода и „mare“ – море. Според легендата, аквамаринът са парченца от съкровища, принадлежащи на неземно красиви русалки. Има способността да укротява морските бури и така носи късмет на моряците. Основно добиван в Бразилия, аквамарин се открива и в Афганистан, Мадагаскар, Мозамбик, Нигерия и Пакистан.
Цитрин
Цитринът е жълто златиста разновидност на кварц с голяма твърдост. Името му идва от латинската дума за лимон, “Citreus”, заради неговия свеж лимонов цвят. В древността се е смятал за защитник срещу зли мисли и змийска отрова. Тъй като се открива изключително трудно, още в Средновековието започнали да го добиват по изкуствен път. Всички форми на кварца са изключително чувствителни към топлина. Така, при нагряване на аметистови кристали до желано жълто оцветяване, се получава цитрин. В миналото по-тъмните оранжеви нюанси са били най-ценни, а днес светложълтите камъни имат по-голяма популярност. По-големи количества са намирани в Бразилия.
Корал
Коралът е органичен камък с пореста структура, по химичен състав е подобен на перлите. Представлява калцирани скелети на морски създания. Полираните камъни са обагрени от едва доловими до наситени нюанси на червено и оранжево. Бледо розовият корал е известен като „ангелска кожа.“ Съществува и в нюанси на бяло, синьо, кафяво и черно. Добива се в дълбоките морета около Япония, Тайван, Малайския архипелаг, Червено море, Канарските острови, северно-източната част на Австралия.
Гранат
Гранат е камък с огромна твърдост, използван от хората още от Бронзовата епоха. Най-често срещаната му разновидност, с наситено тъмночервен до кафяв цвят, се нарича алмандин. Той е с най-голяма твърдост и се използва като абразив. Заради нюансите си, в древността е използван като защитен амулет от воините и е смятан за камък на просветлението. Също така съществува в зелено, жълто, оранжево и земни тонове. Добиван е в африканските страни, Индия, Централна и Южна Америка, Русия.
Нефрит
От 2950 г. пр.н.е., нефритът е бил царският скъпоценен камък на Китай и други източни страни. Смятали го за свещен камък, от който е направен трона на Буда. Името му идва от гръцката дума нефрос-бъбрек, защото е смятан за камък-пазител и лечител на бъбреците. В светли и нежни зелени, жълти, полупрозрачни бели и оранжеви цветове, от древни времена е използван за гравиране, изработка на мъниста и кабушони. Преди, нефрит се е добивал в Мианмар и Гватемала. Днес се открива в Канада, Австралия и САЩ.
Лапис Лазули
Лапис Лазули е скъпоценен камък, съвкупност от много минерали и химически съединения. Главният минерал е лазурит с примеси на содалит, слюда и пирит. Златните жилки в наситено синия цвят се дължат на пирита. Това е минерал, често наричан Златото на глупака, заради приликата с истинското злато. Лапис е един от първите камъни, използвани в изработката бижута и е бил ценен като свещен камък в различни култури през вековете. Стрит на прах, бил използван от художници за добиване на син цвят. Името лапис лазули идва от комбинация на латинската дума „Lapis“, значеща камък и арабската „Azul“ – синьо. Неговият символ е хармония, приятелство и истина. През вековете е добиван в Афганистан, а днес в Русия, Чили и в малки региони на Канада, Италия, Монголия и САЩ.
Малахит
Този пъстър камък, в редуващи се шарки от тъмно и по-светло зелено, от синьо и черно, розово и оранжево, е предпочитан за изработка на мъниста и кабушони. Неговият цвят се дължи на мед в състава му, а повърхността на камъка е много крехка и податлива на одрасквания. Зад това може би се крие и символа на името му – произлиза от гръцката дума „malakos”, което означава мека трева. Стилни и елегантни са комбинациите му със сребро и метални елементи. Най-често срещаната разновидност е зеленият малахит. Поради високата му колекционерска стойност, той често се използва за направата на декоративни елементи като яйца и сфери. Малахит се добива в Сибир, Франция, Намибия, и Аризона.
Лунен камък
Лунният камък е известен с магическата си светлинна игра, пречупваща се в структурата на камъка. Оценен още от древните цивилизации, той е използван при изработка на бижута и амулети. В Индия лунният камък е приеман като камък на мечтите. В арабските страни е известен като символ на плодородието. В по-новата история, той става изключително популярен със зараждането на стила Ар нуво, когато много дизайнери започнали да го включват в моделите си. Лунният камък, добиван в Шри Ланка е прозрачен с бледо сини нюанси. Този, добиван в Индия, има нюанси на кафяво, зелено или оранжево. Лунен камък се открива и в Бразилия, Австралия, Мианмар и Мадагаскар.
Седеф
Седефът се добива от вътрешната повърхност на твърдата обвивка на някои сладководни и соленоводни мекотели. Тя има прекрасен цветен светлинен блясък. Седефът от по-малки миди се използва най-често за изработката на плоски мъниста с правилна и неправилна форма и люспи, а този от по-големите японски миди – за по едри и кръгли мъниста. Седеф се добива от стриди, обитаващи топлите морета в Азия, от сладководни миди в реки на САЩ, Европа и Азия, от охлюви и мекотели в Калифорния, Япония и други тихоокеански региони.
Оникс
Името на оникса има латински произход и означава нокът, може би, заради плътния му цвят. Този член от семейството на кварца е обикновено черен, непрозрачен и достъпен като цена. Оцветяването му може да бъде разнообразено от бели, кафяви или сиви ленти. Особено красиви са обагрените в червено, синьо и зелено камъчета. Ониксът е бил използван от древните римляни за изработката на чаши и вази. Тъй като се гравира лесно, от него се правят камеи. Особено засилена е употребата му през Средно Викторианската епоха, когато се изработват така наречените траурни бижута. Периодът е белязан от смъртта на принц Алберт през 1861г. – съпругът на кралица Виктория. Бижутата са изчистени, а от използваните тъмни камъни лъха усещане за траурност. Оникс се добива в обилни количества в Индия, Южна Америка, Китай, Мадагаскар, Мексико и САЩ.
Вие имате ли любимо камъче, което носите винаги със себе си? Очаквайте скоро и втора част на статията, за да опознаете още няколко красиви полускъпоценни камъка. 
